Анатомия на коляно

Костна анатомия

Бедрена кост – фемур е най-голямата кост в човешкото тяло. Две изпъквания в долния край на костта – кондили участват в образуването на коленната става. Тяхната заоблена ставна повърхност позволява плъзгането на големия пищял при извършване на движението сгъване – разгъване.

Другата кост, която участва в анатомия на коляно – голям пищял – тибия, е основната кост, носеща товар. В горната си част, която контактува с фемура, е разширена под формата на плато. Вътрешен и външен менискуси са свързани със ставната повърхност на костта.

Малък пищял – фибула, макар и да не поема основната част от натоварването, взема участие като залавно място на връзки и сухожилия.

Коленно капаче – патела, въпреки че е малка кост, е най-голямата сезамовидна кост в човешкото тяло. Намира се в предната част на коляното със стабилизираща и протективна роля. Освен това, тя увеличава силата на действие в разгъването на коляното по метода на лостовия механизъм като представлява опорна точка.

Мекотъканна анатомия

Две групи мускули, намиращи се в областта на бедрото, действат на движенията в коляното. Първата група извършват разгъването на коляното – екстензия. Четириглавият бедрен мускул – квадрицепс се намира в предната част на бедрото, минава през пателата и се помощта на пателарното сухожилие се залавя за тибията. Другата мускулна група извършва основно сгъването на крака в коляното – флексия, но освен това вътрешно и външно завъртане на тибия спрямо фемур – ротация. Това са бицепс феморис, семимембранозус и семитендинозус. По задната повърхност на коляното се открива задколянната ямка. В нея се намира съдово-нервния сноп, съставен от артерия и вена поплитеа, тибиалния и перонеален нерв.

Менискусите са структури, изградени от фиброхрущялна тъкан с С-образна форма. Те са вътрешен (медиален) и външен (латерален). Основната им функция е да стабилизират допълнително коляното и да абсорбират енергията при натоварване.

Колатералните връзки (медиална от вътрешната страна и латерална от външната) спомагат за страничната стабилност. Те не позволяват странично разместване на костите една спрямо друга. Предната кръстна връзка възпрепятства движението на тибията напред спрямо фемура. Задната кръстна връзка възпрепятства движението на тибията назад спрямо фемура. Пателарният лигамент е продължение на сухожилието на квадрицепса от пателата до тибията.

Функционална анатомия

Коленната става е с движение тип „панта“. Анатомията на ставата е направена така, че движенията в коляното се осъществяват предимно в една равнина. Нормален обем на движение в коляното е сгъване до 135-140 градуса и разгъване до 0 градуса. Също така има известна степен на вътрешна и външна ротация. Ставно – връзковият апарат на коляното не позволява значимо странично и предно-задно движение на костите една спрямо друга.

Клинична анатомия

При някои процеси, засягащи коленната става (гонартроза, ревматоиден артрит, травми, други възпалителни и метаболитни заболявания), се уреждат пряко нейните анатомични структури. Това води, както до клинични прояви, така и до загуба на функционалната активност. Увредата на менискуси, ставния хрущял или подлежащата кост е механичен проблем и нарушава съответствието между структурите в ставата. Това води до болка, оток, вътреставен излив. Възможна е появата на подуване по задната повърхност на коляното – Бейкерова киста. Също така, се ограничава функционалния обем на движение, както за сметка на сгъването, така и за сметка на разгъването. С клинично значение е невъзможността за пълното изправяне на крака до 0 градуса, което може да доведе до значително нарушение на походката. При травматично разкъсване на връзки, се нарушава стабилността на ставата и се появява субективно усещане за поддаване на коляното.

Коленната става е сложна структура, изградена от кости, хрущял, връзки, мускули и сухожилия. Тази съвкупност позволява коленната става да изпълнява своята роля в биомеханиката на тялото.