Реактивен артрит е специфично възпаление на ставите, което се развива като имунен отговор след прекарана инфекция в друга част на тялото, най-често пикочно-половата или храносмилателната система.
Това състояние не е директна инфекция на самата става, а по-скоро реакция на имунната система, която атакува ставните тъкани по погрешка.
Какво представлява патологията?
За разлика от септичния артрит, при който в ставата има живи бактерии, при реактивния артрит ставното пространство е стерилно. Заболяването обикновено се проявява от една до четири седмици след бактериална инфекция (например с Хламидия, Салмонела или Шигела).
Счита се, че генетичното предразположение, по-специално наличието на антигена HLA-B27, играе ключова роля за отключването на този автоимунен процес.
Типични симптоми при пациентите
Клиничната картина често включва комбинация от оплаквания, които засягат не само опорно-двигателния апарат:
- Асиметричен артрит – обикновено се засягат големите стави на долните крайници – колене, глезени или ставите на ходилото.
- Ентезит – възпаление на местата, където сухожилията се залавят за костите (например болка в областта на Ахилесовото сухожилие).
- Дактилит – Равномерно подуване на цял пръст на ръката или крака.
- Извънставни прояви – възпаление на очите (конюнктивит), уретрит (болка при уриниране) или специфични кожни обриви по дланите и стъпалата.
Основни причини и задействащи фактори
Заболяването не е заразно, но бактериите, които го провокират, са. Основните източници на инфекция са:
- Полово предавани инфекции: Най-честият причинител е Chlamydia trachomatis.
- Чревни инфекции: Консумация на неправилно съхранявана храна или замърсена вода, съдържаща бактерии от родовете Salmonella, Campylobacter или Yersinia.
- Генетичен фактор: Хората, носещи маркера HLA-B27, са изложени на значително по-висок риск от развитие на хронична форма на заболяването.
Диагностика и терапевтичен подход
Диагнозата се поставя въз основа на клиничните симптоми и анамнеза за скорошна инфекция. Извършват се кръвни изследвания за възпалителни маркери и микробиологични тестове за установяване на първоначалния причинител.
Медикаментозно лечение: Основната цел е овладяване на възпалението и болката. Използват се нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС) в терапевтични дози. При по-тежки случаи може да се наложи инжектиране на кортикостероиди директно в засегнатата става или прием на имуномодулиращи лекарства.
Лечение на първоизточника: Ако първичната инфекция все още е активна (особено при урогенитални инфекции), се провежда антибиотичен курс. Това е от съществено значение за предотвратяване на рецидиви.
Прогнозата при реактивен артрит обикновено е добра. Повечето пациенти се възстановяват напълно в рамките на няколко месеца, въпреки че при малък процент състоянието може да премине в хронична форма, изискваща дългосрочно проследяване от ревматолог и ортопед.
